Елитни афганистански войници превръщат бръснари, треньори във фитнес зали в Индия, за да избягат от талибаните
Ню Делхи, Индия – Вече е съвсем 5:40 вечерта. Фризьорски салон в оживения квартал New Friends Colony в Ню Делхи е многолюден от звука на бръмчащи машинки за подкастряне и бърборещи клиенти. Въздухът е кондензиран с мирис на лак за коса и афтършейв.
Заки Марзай, 29, стои зад кафявия стол на бръснар, ръцете му се движат точно, до момента в който подстригва косата на клиент.
Дървените лавици по стените носят цветни бутилки шампоан и стилизиращи артикули. Огледалата отразяват Марзай, очите му са фокусирани върху косата пред него. Клиентът му наподобява удовлетворен.
Марзай обаче би предпочел да е другаде – с пушка в ръка, а не с бръснач.
Преди три години Марзай беше боец в елитните специфични елементи на армията на Афганистан, сражавайки се с талибаните във война, която стартира с нахлуването на силите на Съединените щати и НАТО в страната след атентатите от 11 септември. Подкрепяното от Запада афганистанско държавно управление беше на страната на Съединени американски щати в 20-годишната война. Марзай се причисли към армията през 2015 година като сержант и беше на път да стане офицер.
Всичко се промени на 20 юни 2018 година
„ Седнали патици “
Около 2 часа през нощта този ден Марзай беше ситуиран пред лагер в провинция Газни в Афганистан, когато проливен дъжд от патрони уцели него и сътрудниците му бойци.
Преди Марзай и другарите му да осъзнаят какво се е случило, 25 бойци са починали на място, а други шестима са били ранени. Куршуми бяха пробили брадичката и десния крайник на Марзай.
„ Атаката беше толкоз интензивна, че не можахме да създадем нищо. Куршумите идваха от четирите страни. Бяхме седнали патици. Талибаните унищожиха целия лагер “, спомня си той. Според Института за мир на Съединените щати към 70 000 афганистански военни и полицейски чиновници са изгубили живота си през две десетилетия на война в Афганистан.
Минаха осем часа, преди да дойде подкрепление, с цел да избави ранените. Марзай, който беше изгубил доста кръв, първо беше откаран в близката болница в Газни и скоро изместен в болница в Кабул за по-нататъшно лечение на челюстта му.
След близо година лекуване челюстта му към момента беше деформирана, тъй че афганистанското държавно управление го изпрати в Индия за по-добри грижи. Той остави след себе си своите родители, сестра и седем братя.
През 2019 година Марзай дойде в здравно заведение в Гургаон, град в съседство с Ню Делхи. По-късно той също беше отведен в две други лечебни заведения от публичния бранш в индийската столица.
До август 2021 година Марзай се надяваше да се върне в Афганистан, като лицето му най-сетне се оправи. Но Афганистан, който той знаеше, е на път да бъде разрушен.
„ Плаках цяла нощ “
Докато талибаните грабваха контрола над провинция след провинция в Афганистан при започване на август, Марзай следеше новините на телефона си, гледаше YouTube, следеше Twitter и чакаше актуализации за Фейсбук.
След това, на 15 август, талибаните нахлуха в Кабул и взеха властта, принуждавайки силите на Съединени американски щати и НАТО да изоставен страната в безредно овакантяване. Марзай се опита да се свърже със фамилията и сътрудниците си от бойци по телефона, само че не можа да се свърже, защото мобилните мрежи бяха прекратени.
Той беше замаян: Марзай очакваше борба, а не добродушно предаване от политиците в страната, които той упреква, че са ограбили Афганистан и по-късно са избягали.
„ Плаках цяла нощ, когато талибаните превзеха страната “, споделя Марзай. „ Бях разрушено сърце. Очаквах с неспокойствие да се върна при фамилията си и да се причисля още веднъж към армията, само че в този момент съм затънал тук [в Индия]. “
Марзай е от Газни, афганистанска провинция, доминирана от шиитска хазарска общественост, която е била преследвана от главно сунитските талибани отдавна.
И той е някогашен боец за държавно управление, на което талибаните гледаха като на зложелател. От август 2021 година, макар общата прошка, оповестена от талибаните след завладяването им, Мисията на Организация на обединените нации за подкрепяне в Афганистан (UNAMA) заяви, че минимум 200 някогашни афганистански бойци и държавни чиновници са били убити без присъда от новата власт.
Марзай не е единственият афганистански боец в Индия, който не може да се върне вкъщи.
„ Не можахме да се върнем “
Халил Шамас, 27-годишен някогашен лейтенант, който в този момент работи като сервитьор в ресторант в Ню Делхи, дойде в Индия през 2020 година за образование в елитната индийска военна академия (IMA) в Дехрадун, хълмистата столица на Индия северен щат Утаракханд. По времето, когато той и сътрудниците му приключиха курса, афганистанската войска беше престанала да съществува на място.
Той споделя, че към 200 афганистански бойци са се обучавали в IMA. Няколко се върнаха в Афганистан. Много други емигрираха в Иран, Канада, Съединени американски щати и Европа.
Но минимум 50 от тях останаха в Индия – неспособни да получат визи за Запада и прекомерно уплашени, с цел да се върнат в Афганистан.
Обратно в Индия, компликациите за афганистанските бойци, принудени да останат в заточение, се утежниха, откакто афганистанското посолство в Ню Делхи, техният единствен източник на контакт и поддръжка, спря да финансира престоя им след смяната на държавното управление в Кабул. Войниците не споделят детайлности за това по какъв начин посолството ги е подкрепило финансово.
„ От 2021 година не сме получавали никаква помощ от посолството. Оставени сме сами, да се оправяме сами “, споделя Марзай.
След като изчерпи всичките си спестявания и без никаква помощ, Марзай съумя да се запише на шестмесечен курс по подкастряне и стартира работа в салон.
Той живее в двустаен апартамент с миризма на влага, с трима други афганистанци в задръстения регион Бхогал в Южен Делхи. Боята се лющи от стените и в близост са разхвърляни мръсни юргани.
Недалеч от Бхогал, Шамас живее със седем другари афганистанци в дребен апартамент в региона Малвия Нагар в града. „ Предизвикателство е да живееш в непозната земя без никаква финансова помощ от вашето държавно управление. Трябваше освен да се грижа за себе си, само че и да адресирам пари назад вкъщи за фамилията си “, казва той.
По-големият брат на Шамас Дост Али Шамас беше регионален шеф в родния му град Гази, когато талибанските бойци го убиха от засада през 2018 година След случая фамилията се реалокира в Кабул в търсене на по-безопасна среда.
От 2022 година насам Индия постепенно ускори уговорката си с талибаните, група, която избягваше, когато беше на власт през 90-те години на предишния век и когато се биеше против подкрепяните от Съединени американски щати сили сред 2001 година и 2021 година През юни 2022 година индийското държавно управление отвори още веднъж своето посолство в Кабул и разположи екип от „ механически специалисти “, с цел да ръководи задачата му.
През ноември предходната година афганистанското посолство в Ню Делхи, ръководено от дипломати, назначени от определеното държавно управление, което талибаните смъкнаха, разгласи, че се затваря, обвинявайки индийското държавно управление, че към този момент не му сътрудничи.
Сега, като се изключи че към този момент не получават финансова поддръжка от задачата, афганистанските бойци също нямат къде да отидат за документи, с цел да удостоверят, че в миналото са били част от армията на страната си.
Според отчет от 2023 година на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН), Индия е дом на повече от 15 000 афганистански бежанци. Близо 1000 от тях са афганистанци, намерили заслон в Индия след идването на талибаните на власт през 2021 година
В отчета се споделя, че близо 1,6 милиона афганистанци са напуснали страната от 2021 година насам, с което общият брой на афганистанците в прилежащите страни доближава 8,2 милиона.
Сред тях е Есматула Асил.
„ Мечтата ми се разруши “
Асил, различен някогашен афганистански боец, стартира деня си в 7 сутринта. Облечен в черна спортна тениска и панталон, той бърза за работа, където млади момчета и девойки чакат инструкциите му.
Асил, на 27 години, е треньор по фитнес в Lajpat Nagar в Южен Делхи, дом на стотици афганистански мигранти, които са отворили заведения за хранене, магазини и аптеки там.
След като приключва магистърската си степен по обществени науки от университета Херат в западен Афганистан, Асил се записва в армията и би трябвало да стане лейтенант. „ Мечтата ми беше да се причисля към армията и да послужвам на страната си. Но откакто талибаните се завърнаха, фантазията ми се разруши “, споделя той.
Докато беше в IMA, Асил посещаваше фитнес залата на академията, където учи бодибилдинг. Това беше умеене, което му беше потребно, когато по-късно потърси работа във фитнеса Lajpat Nagar.
„ Казах на притежателя на фитнес залата да ми даде късмет и работих там гратис шест месеца. Ако не си бях обезпечил работата, не знам по какъв начин щях да оцелея тук “, споделя той.
Бившите афганистански бойци в Индия споделят, че се опасяват да се върнат в Афганистан – опасяват се, че ще бъдат набелязани, тъй като поддържат ръководените от Съединени американски щати сили на НАТО.
Шамас, чийто брат беше погубен от талибаните, споделя за заканите, предшестващи това ликвидиране.
„ Брат ми получи голям брой заплашителни писма от талибаните с искане да напусне позицията си, преди в последна сметка да го убият “, спомня си Шамас.
Марзай има свои лични демони.
Той споделя, че към момента се бори с кошмари от „ мъчителната нощ “, в която е бил атакуван от засада. Той инстинктивно движи ръцете и краката си по време на сън, като че ли се пробва да избегне патроните, заваляли го преди години.
„ Спя самичък в обособена стая. Съквартирантите ми не желаят да спят до мен. Не знам кого ще ударя в съня си, тъй като се движа неумишлено “, споделя той.
„ Никога няма усет като вкъщи “
В свободното си време Асил и Шамас посещават домовете си, припомняйки си с носталгия дните си на вяра и фантазии в IMA, където се срещнаха за първи път. Разговорите постоянно приключват към положението на сегашен Афганистан – и осъзнаването, че би трябвало да се разсеят.
„ Обикновено играем карти, слушаме песни – афганистански и боливудски – гледаме филми в Netflix, а от време на време и готвим “, споделя Асил. „ Любимият ми артист е Шах Рук Хан, а актрисата е Дипика Падуконе “, прибавя той, смеейки се, имайки поради звездите на Боливуд.
Те готвят обичаните си ястия. Асил избира кебапчета и ашак, джобни кнедли, цялостни с див лук и нормално се сервират с кисело мляко и фалшификация от мента. Шамас има уязвимост към кабули пулао.
„ Правим всичко допустимо да подготвяме обичаните си ястия. Но в никакъв случай няма усет като вкъщи “, сподели Шамас.
А домашните деликатеси не могат да запълнят празнотата от пропускането на фамилни събития.
Племенницата на Шамас се омъжи при започване на март, до момента в който братът на Асил се ожени преди пет месеца. Един от по-големите братя на Марзай се ожени през 2022 година
„ Отчаяно желаех да съм там, защото брат ми към този момент го няма. Но не можех да пътувам. Гледах сватбата посредством видео диалог “, споделя Шамас.
Шамас и Асил желаят да мигрират в Съединени американски щати. Липсата им на дейна работа в афганистанската войска обаче ги прави неприемливи да търсят леговище, споделят те.
„ Тъй като към момента бяхме на образование и към момента не се бяхме включили към армията на дейна работа, управляващите на Съединени американски щати не ни преглеждат за леговище макар рисковите условия, пред които сме изправени в Афганистан “, споделя Шамас.
Според Международния избавителен комитет до 300 000 афганистанци са били свързани с интервенциите на Съединени американски щати в Афганистан от 2001 година насам. След изтеглянето на Съединени американски щати почти 88 500 афганистанци са били презаселени в Съединени американски щати, съгласно Министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати, до момента в който хиляди други са кандидатствали, търсейки леговище.
Асил се пробва да се реалокира и в други страни. „ Нека да забележим какво е подготвил Бог за мен. Нямам желание да се връщам в Афганистан. Искам да се установя в някоя западна страна и по-късно да доведа там и фамилията си “, споделя той.
Марзай се пробва да получи леговище в Европа или Съединени американски щати. „ Притеснявам се за фамилията си. Искам да се прибера у дома, само че ме е боязън от талибаните. Надявам се, че като настоящ боец ще намеря дом на Запад “, сподели той.
Но към този момент те би трябвало да останат в Индия. И до момента в който афганистанската войска, в която в миналото са служили, към този момент не съществува, те не могат да се отърват от навиците, които са придобили през годините на образование.
Винаги, когато Марзай се срещне с старши някогашен офицер, той поддържа същата рутина на дисциплинираност и почитание, на която е бил подготвен, свеждайки глава и стоешком спокойно, до момента в който поздравява офицера.
В главата на Марзай той към момента е боец.
