Елитни афганистански войници превръщат бръснари, треньори във фитнес зали в Индия, за да избягат от талибаните
Ню Делхи, Индия – Вече е почти 5:40 вечерта. Фризьорски салон в оживения квартал New Friends Colony в Ню Делхи е оживен от звука на бръмчащи машинки за подстригване и бърборещи клиенти. Въздухът е наситен с аромат на лак за коса и афтършейв.
Заки Марзай, 29, стои зад кафявия стол на бръснар, ръцете му се движат прецизно, докато подстригва косата на клиент.
Дървените рафтове по стените носят цветни бутилки шампоан и стилизиращи продукти. Огледалата отразяват Марзай, очите му са фокусирани върху косата пред него. Клиентът му изглежда доволен.
Марзай обаче би предпочел да е другаде – с пушка в ръка, а не с бръснач.
Преди три години Марзай беше войник в елитните специални части на армията на Афганистан, сражавайки се с талибаните във война, която започна с нахлуването на силите на Съединените щати и НАТО в страната след атентатите от 11 септември. Подкрепяното от Запада афганистанско правителство беше на страната на САЩ в 20-годишната война. Марзай се присъедини към армията през 2015 г. като сержант и беше на път да стане офицер.
Всичко се промени на 20 юни 2018 г.
„Седнали патици“
Около 2 часа през нощта този ден Марзай беше разположен пред лагер в провинция Газни в Афганистан, когато порой от куршуми уцели него и колегите му войници.
Преди Марзай и другарите му да осъзнаят какво се е случило, 25 войници са загинали на място, а други шестима са били ранени. Куршуми бяха пробили брадичката и десния крак на Марзай.
„Атаката беше толкова интензивна, че не можахме да направим нищо. Куршумите идваха от четирите страни. Бяхме седнали патици. Талибаните унищожиха целия лагер“, спомня си той. Според Института за мир на Съединените щати около 70 000 афганистански военни и полицейски служители са загубили живота си през две десетилетия на война в Афганистан.
Минаха осем часа, преди да пристигне подкрепление, за да спаси ранените. Марзай, който беше загубил много кръв, първо беше откаран в близката болница в Газни и скоро преместен в болница в Кабул за по-нататъшно лечение на челюстта му.
След близо година лечение челюстта му все още беше деформирана, така че афганистанското правителство го изпрати в Индия за по-добри грижи. Той остави след себе си своите родители, сестра и седем братя.
През 2019 г. Марзай пристигна в медицинско заведение в Гургаон, град в съседство с Ню Делхи. По-късно той също беше отведен в две други болници от обществения сектор в индийската столица.
До август 2021 г. Марзай се надяваше да се върне в Афганистан, като лицето му най-накрая се оправи. Но Афганистан, който той знаеше, е на път да бъде разбит.
„Плаках цяла нощ“
Докато талибаните грабваха контрола над провинция след провинция в Афганистан в началото на август, Марзай следеше новините на телефона си, гледаше YouTube, следеше Twitter и чакаше актуализации за Facebook.
След това, на 15 август, талибаните нахлуха в Кабул и взеха властта, принуждавайки силите на САЩ и НАТО да напуснат страната в хаотично напускане. Марзай се опита да се свърже със семейството и колегите си от войници по телефона, но не можа да се свърже, тъй като мобилните мрежи бяха прекъснати.
Той беше зашеметен: Марзай очакваше битка, а не кротко предаване от политиците в страната, които той обвинява, че са ограбили Афганистан и след това са избягали.
„Плаках цяла нощ, когато талибаните превзеха страната“, казва Марзай. „Бях разбито сърце. Очаквах с нетърпение да се върна при семейството си и да се присъединя отново към армията, но сега съм заседнал тук [в Индия].“
Марзай е от Газни, афганистанска провинция, доминирана от шиитска хазарска общност, която е била преследвана от основно сунитските талибани от дълго време.
И той е бивш войник за правителство, на което талибаните гледаха като на враг. От август 2021 г., въпреки общата амнистия, обявена от талибаните след превземането им, Мисията на ООН за подпомагане в Афганистан (UNAMA) съобщи, че най-малко 200 бивши афганистански войници и правителствени служители са били убити без присъда от новата власт.
Марзай не е единственият афганистански войник в Индия, който не може да се върне у дома.
„Не можахме да се върнем“
Халил Шамас, 27-годишен бивш лейтенант, който сега работи като сервитьор в ресторант в Ню Делхи, пристигна в Индия през 2020 г. за обучение в елитната индийска военна академия (IMA) в Дехрадун, хълмистата столица на Индия северен щат Утаракханд. По времето, когато той и колегите му завършиха курса, афганистанската армия беше престанала да съществува на място.
Той казва, че около 200 афганистански войници са се обучавали в IMA. Няколко се върнаха в Афганистан. Много други емигрираха в Иран, Канада, САЩ и Европа.
Но най-малко 50 от тях останаха в Индия – неспособни да получат визи за Запада и твърде уплашени, за да се върнат в Афганистан.
Обратно в Индия, трудностите за афганистанските войници, принудени да останат в изгнание, се влошиха, след като афганистанското посолство в Ню Делхи, техният единствен източник на контакт и подкрепа, спря да финансира престоя им след промяната на правителството в Кабул. Войниците не споделят подробности за това как посолството ги е подкрепило финансово.
„От 2021 г. не сме получавали никаква помощ от посолството. Оставени сме сами, да се оправяме сами“, казва Марзай.
След като изчерпи всичките си спестявания и без никаква помощ, Марзай успя да се запише на шестмесечен курс по подстригване и започна работа в салон.
Той живее в двустаен апартамент с миризма на влага, с трима други афганистанци в задръстения район Бхогал в Южен Делхи. Боята се лющи от стените и наоколо са разхвърляни мръсни юргани.
Недалеч от Бхогал, Шамас живее със седем приятели афганистанци в малък апартамент в района Малвия Нагар в града. „Предизвикателство е да живееш в чужда земя без никаква финансова помощ от вашето правителство. Трябваше не само да се грижа за себе си, но и да изпращам пари обратно у дома за семейството си“, казва той.
По-големият брат на Шамас Дост Али Шамас беше областен управител в родния му град Гази, когато талибанските бойци го убиха от засада през 2018 г. След инцидента семейството се премести в Кабул в търсене на по-безопасна среда.
От 2022 г. насам Индия бавно засили ангажимента си с талибаните, група, която избягваше, когато беше на власт през 90-те години на миналия век и когато се биеше срещу подкрепяните от САЩ сили между 2001 г. и 2021 г. През юни 2022 г. индийското правителство отвори отново своето посолство в Кабул и разположи екип от „технически експерти“, за да управлява мисията му.
През ноември миналата година афганистанското посолство в Ню Делхи, ръководено от дипломати, назначени от избраното правителство, което талибаните свалиха, обяви, че се затваря, обвинявайки индийското правителство, че вече не му сътрудничи.
Сега, освен че вече не получават финансова подкрепа от мисията, афганистанските войници също нямат къде да отидат за документи, за да удостоверят, че някога са били част от армията на страната си.
Според доклад от 2023 г. на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), Индия е дом на повече от 15 000 афганистански бежанци. Близо 1000 от тях са афганистанци, намерили подслон в Индия след идването на талибаните на власт през 2021 г.
В доклада се казва, че близо 1,6 милиона афганистанци са напуснали страната от 2021 г. насам, с което общият брой на афганистанците в съседните страни достига 8,2 милиона.
Сред тях е Есматула Асил.
„Мечтата ми се разби“
Асил, друг бивш афганистански войник, започва деня си в 7 сутринта. Облечен в черна спортна тениска и панталон, той бърза за работа, където млади момчета и момичета чакат инструкциите му.
Асил, на 27 години, е треньор по фитнес в Lajpat Nagar в Южен Делхи, дом на стотици афганистански мигранти, които са отворили ресторанти, магазини и аптеки там.
След като завършва магистърската си степен по социални науки от университета Херат в западен Афганистан, Асил се записва в армията и трябва да стане лейтенант. „Мечтата ми беше да се присъединя към армията и да служа на страната си. Но след като талибаните се завърнаха, мечтата ми се разби“, казва той.
Докато беше в IMA, Асил посещаваше фитнес залата на академията, където учи бодибилдинг. Това беше умение, което му беше полезно, когато след това потърси работа във фитнеса Lajpat Nagar.
„Казах на собственика на фитнес залата да ми даде шанс и работих там безплатно шест месеца. Ако не си бях осигурил работата, не знам как щях да оцелея тук“, казва той.
Бившите афганистански войници в Индия казват, че се страхуват да се върнат в Афганистан – страхуват се, че ще бъдат набелязани, защото подкрепят ръководените от САЩ сили на НАТО.
Шамас, чийто брат беше убит от талибаните, разказва за заплахите, предшестващи това убийство.
„Брат ми получи множество заплашителни писма от талибаните с искане да напусне позицията си, преди в крайна сметка да го убият“, спомня си Шамас.
Марзай има свои собствени демони.
Той казва, че все още се бори с кошмари от „мъчителната нощ“, в която е бил нападнат от засада. Той инстинктивно движи ръцете и краката си по време на сън, сякаш се опитва да избегне куршумите, заваляли го преди години.
„Спя сам в отделна стая. Съквартирантите ми не желаят да спят до мен. Не знам кого ще ударя в съня си, защото се движа несъзнателно“, казва той.
„Никога няма вкус като у дома“
В свободното си време Асил и Шамас посещават домовете си, припомняйки си с носталгия дните си на надежда и мечти в IMA, където се срещнаха за първи път. Разговорите често завършват към състоянието на днешен Афганистан – и осъзнаването, че трябва да се разсеят.
„Обикновено играем карти, слушаме песни – афганистански и боливудски – гледаме филми в Netflix, а понякога и готвим“, казва Асил. „Любимият ми актьор е Шах Рук Хан, а актрисата е Дипика Падуконе“, добавя той, смеейки се, имайки предвид звездите на Боливуд.
Те готвят любимите си ястия. Асил предпочита кебапчета и ашак, джобни кнедли, пълни с див лук и обикновено се сервират с кисело мляко и подправка от мента. Шамас има слабост към кабули пулао.
„Правим всичко възможно да приготвяме любимите си ястия. Но никога няма вкус като у дома“, каза Шамас.
А домашните деликатеси не могат да запълнят празнотата от пропускането на семейни събития.
Племенницата на Шамас се омъжи в началото на март, докато братът на Асил се ожени преди пет месеца. Един от по-големите братя на Марзай се ожени през 2022 г.
„Отчаяно исках да съм там, тъй като брат ми вече го няма. Но не можех да пътувам. Гледах сватбата чрез видео разговор“, казва Шамас.
Шамас и Асил искат да мигрират в САЩ. Липсата им на активна служба в афганистанската армия обаче ги прави недопустими да търсят убежище, казват те.
„Тъй като все още бяхме на обучение и все още не се бяхме присъединили към армията на активна служба, властите на САЩ не ни разглеждат за убежище въпреки опасните условия, пред които сме изправени в Афганистан“, казва Шамас.
Според Международния спасителен комитет до 300 000 афганистанци са били свързани с операциите на САЩ в Афганистан от 2001 г. насам. След изтеглянето на САЩ приблизително 88 500 афганистанци са били презаселени в САЩ, според Министерството на вътрешната сигурност на САЩ , докато хиляди други са кандидатствали, търсейки убежище.
Асил се опитва да се премести и в други страни. „Нека да видим какво е подготвил Бог за мен. Нямам намерение да се връщам в Афганистан. Искам да се установя в някоя западна страна и по-късно да доведа там и семейството си“, казва той.
Марзай се опитва да получи убежище в Европа или САЩ. „Притеснявам се за семейството си. Искам да се прибера вкъщи, но ме е страх от талибаните. Надявам се, че като действащ войник ще намеря дом на Запад“, каза той.
Но засега те трябва да останат в Индия. И докато афганистанската армия, в която някога са служили, вече не съществува, те не могат да се отърват от навиците, които са придобили през годините на обучение.
Винаги, когато Марзай се срещне с старши бивш офицер, той поддържа същата рутина на дисциплина и уважение, на която е бил обучен, свеждайки глава и стоейки мирно, докато поздравява офицера.
В главата на Марзай той все още е войник.
